В историята и нейното пресъздаване нищо не е черно-бяло. За да добиеш по-добра представа за дадена епоха, трябва да чуеш разкази от различни гледни точки. Най-новата книга в каталога на издателство ICU – “Там там” от Томи Ориндж – предлага нетрадиционен поглед към живота на коренното население на Америка – индианците. Как живеят потомците на древните племена днес? Намерили ли са сили да продължат напред или са съхранили болката и омразата в колективната си памет? Силно емоционална, едновременна носеща помирение и гняв, романът на автора с индиански корени е удивителен литературен дебют – по думите на американската писателка Маргарет Атууд.
“Безскрупулен, скорострелен, куршумен роман… който в същото време е изчистен, блестящ като езикови средства, изпълнен с много гняв и жлъч, с хумор и сарказъм”, казва консултантът на книгата Николай Янков, който вече две десетилетия изследва културата и традициите на народите на Северна Америка.
“Там там” е част от нова вълна индианска литература. Томи Ориндж е сред писателите, които експериментират с формата и преосмислят стереотипите за живота на индианеца, затворен в миналото или в резервата. Романът проследява живота на 12 герои, чиито животи се преплитат по най-неочакван начин, а читателят постепенно открива свързващите ги нишки. Героите накрая се събират на Голямото оукландско пау-уау – традиционна сбирка, която събира индианци отблизо и далеч, помага им да общуват и да изразят себе си. Да бъдат заедно.
За индианските писатели е важно да се говори – казва Ориндж в интервю, дадено пред поетесата Катерина Стойкова. – Успехът на моята книга е изключение, защото обикновено не привличаме такова внимание. Не попадаме под прожекторите на международната сцена. Струва ми се, че в момента общността на писателите от индиански произход е сплотена, опитваме се да се подкрепяме.
Попаднала веднъж под светлината на прожекторите, книгата на Томи Ориндж набира популярност и печели интереса на читателите. Към момента “Там там” е преведена на 30 езика, става финалист за наградата Pulitzer 2019 и е избрана за една от 10-те най-добри книги на годината (2018) според New York Times. Интересна подробност, отличаваща българското издание е, че към излизането на книгата през юни, преводачът Велин Кръстев е едва на шестнайсет години.
“Най-специалното за тази книга според мен е това, че не показва индианците с характерния им образ с пера и томахавка, а като част от съвременното общество. Макар и все още не съвсем приети, те имат същите проблеми като всеки градски човек”, казва преводачът Велин Кръстев.
Елементите, които свързват дванайсетимата герои в книгата – минали общи преживявания, житейски избори и кръвни връзки – са израз на родовата идентичност, която все още не е претопена. Ориндж умело изгражда пълнокръвен образ на съвременния градски индианец – травмиран, уязвим, изтръгнат от корен. Човек, който не вярва, че е възможно да води нормален пълнокръвен живот, да бъде успешен, да се впише в съвременния свят. Затова в повечето случаи избира да притъпи усещанията си с алкохол или дрога, да не чувства, да не вижда, да не помни. Паметта и бездруго му е отнета. Останала е някъде там… там.
