Кой печели първите избори в „Гълъбария“ – новия роман на Стефан Коспартов - #allistrend #allistrend

Кой печели първите избори в „Гълъбария“ – новия роман на Стефан Коспартов

Авторът на бестселъра „Когато капят кестените“ с разтърсващ роман-алегория на българската действителност в първите мигове на прехода.

След впечатляващия дебют „Когато капят кестените“, който успя да спечели сърцата на читатели и критици, сценаристът и писател Стефан Коспартов ще зарадва своите почитатели с нов роман.

На пазара вече може да откриете „Гълъбария“ – духовита и красива, понякога трагична приказка за непостижимата любов, която срещаме веднъж в живота и невинаги разпознаваме. Героите се лутат между ежедневието и мечтите си, за да открият, че единственият път към щастието е изпълнен със страдание и борба за споделеност.

Стефан Коспартов ни въвежда в своя наглед познат, но всъщност магичен свят на неудовлетворени копнежи, в който сенките на мъртвите често са по-реални от мъката на живите.

Осъществимо ли е желанието на героите да полетят, или несъвършената човешка природа ще надделее над божественото? Комунизмът ли е виновен за всичко – и могат ли хората да гласуват да са щастливи?

Възможни отговори на тези въпроси са скрити на страниците на оригиналната творба от българския сценарист, която възкресява броени часове от близкото минало, в които се предопределят годините напред – първите избори след падането на комунизма и всички надежди и страхове, които те възбуждат.

Сред тези 222 страници читателят ще се срещне с познати и непознати образи, с които ще се посмее, които ще го разгневят или заради които ще поплаче. Защото при хората, за разлика от при гълъбите, човешкото остава твърде човешко.

Безмилостното перо на Коспартов не подминава абсурдите на времето. С прийомите на гротеската авторът създава ярък портрет на България в началото на 90-те години на миналия век. Портрет, който не пести тъмните щрихи, но също така успява да запази и най-ценното.

Защото в  тази причудлива страна „Гълъбария“ вярата в човека понякога е почти невидима и неуловима, но винаги е някъде там – спасителната сламка в най-мрачните мигове. Стига човек да полети високо и да се осмели да погледне към миналото.