снимка: ПР
На 04.07.2022 г Фондация “Карин дом“, проведе кръгла маса: “Адресиране на препоръки за промяна на политики за приобщаващо образование“ в София. Около кръглата маса се срещнаха и обмениха идеи, препоръки и успехи: институции, специалисти, родители и граждански организации. Карин дом направи конкретни предложения и препоръки в подкрепа на образованието на децата със специални нужди. Представиха се препоръки за промяна на политики, разработени от екипа на Карин дом на база опита и редица консултации, които направихме с различни организации, родители и специалисти в сферата. Участниците в кръглата маса споделиха единно мислене за спешната нужда от сериозни реформи, по-задълбочени анализи на текущата ситуация и разбира се предприемането на конкретни стъпки и промени.
Като най-болезнени и проблемни се подчертаха няколко факта: липса на единен регистър на децата с увреждания, нужда от реформа в образователната система и адаптиране на учебния материал и програми, за да са подходящи за ученици със специални образователни потребности, както и липса на достатъчно на брой и квалифицирани кадри в училища и детски градини за работа с деца със специални образователни потребности. По време на срещата стана ясно, че се работи по национална програма, за да има единен регистър за деца, които получават допълнителна подкрепа, което е една обнадеждаваща стъпка напред, но все още сме на прага на стартиране на съществени и устойчиви промени.
Екипът на Карин дом адресира следните конкретни препоръки за подобряване на условията, средата и разбиранията за ролята и значението на приобщаващото образование в България:
- Въвеждане на единна национална информационна система, включваща и Регистър за деца с увреждания и хронични заболявания, за наблюдение на целия период на развитие на детето (0-18 години) и семейството. Липсва единна информационна система/регистър за деца с увреждания, която да събира информация и споделя с всички специалисти, участващи в процеса на включващото образование. Това дава възможност да се разработят стратегии за цялостното менажиране във времето на живота и обучението на дете със специални потребности.
- Изготвяне на „Пътна карта“ за пътя на детето и семейството – от раждането до завършване на образованието с възможности за скрининг на няколко етапа в ранна детска възраст, ранна диагностика, оценка на развитието, здраве, обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие, осигуряване на пълно социално включване на основата на правата на децата и хората с увреждания. Да се въведе холистичен подход към детето, тъй като е съобразен с различните умения на децата и е подход, който подготвя детето да се реализира добре като възрастен. Предимството е, че не е фокусирано само върху умственото развитие, но и върху психо-социалното и емоционалното развитие на децата и т.н. В процеса на диагностициране и получаване на подкрепа липсва структурирана информация за пътя, който трябва да изминат семействата на деца със затруднения в развитието и увреждания. Семействата не знаят към кого да се обърнат, търсят различни специалисти и получават разнородна информация. Процесът отнема време и усилия и това забавя получаването на подкрепа в ранна възраст.
- Намаляване на броя на децата в групите и класовете до 20, а когато има деца със СОП да се намалят реално до 15. Големият брой (около 30-35) деца в една група и клас, затруднява образователния процес и особено включващото образование. Физически дори е трудно да се обхванат толкова деца от един учител и пом. възпитател, а какво остава да се осигури индивидуално внимание на всяко дете и да се задоволят неговите специални образователни потребности. Предвиденото в законодателството намаляване на групите и класовете в случаите на дете със СОП много рядко се използва като възможност. Тук идва и въпроса за недостига на педагогически специалисти и съответно места за децата в детските градини.
- Осигуряване на асистенти и специалисти осигуряващи допълнителна специализирана подкрепа на децата и учениците в процеса на включващото образование. Осигуряване на повече ресурсни учители в системата на образованието, за задоволяване на нуждите на всички деца със СОП. Както и на достатъчно социални и лични асистенти в подкрепа на децата в детска градина и училище.
- Ревизиране на учебните планове и програми по които се обучават деца със специални потребности, обект на включващото образование. Ресурсните учители и педагозите да имат свободата да избират подходящи методи и подходи при включването на децата със СОП и да могат при необходимост да адаптират учебното съдържание. На този етап практиката и обратната връзка от родители и учители показва, че те не са съобразени с възможностите на децата, не са добре разработени като поредица от стъпки и са заложени високи цели за постигане. Плановете за подкрепа на децата със специални образователни потребности да бъдат базирани на Функционална оценка на знанията и уменията. В тях да бъдат заложени освен цели, а също и конкретните стъпки, задачи за постигането им.
- Подобряване на достъпността до детска градини и училище на децата със специални потребности, децата от различни етнически групи и бежанци, децата от уязвими социални групи, живеещи в бедност, децата живеещи в отдалечени райони и децата с риск от отпадане от образователната система. Много родители споделят, че срещат трудности при записване на деца със СОП в детско заведение и училище. За децата от отдалечените райони в страната достъпът до образование е органичен. Също така липсват или са недостатъчни специалистите, услугите и подкрепата за деца, живеещи в малки населени места, отдалечени от областните градове. Семействата трябва да пътуват на дълги разстояния, за да получат децата им необходимата подкрепа. Търсене на възможности за обхващане за допълнителна подкрепа и терапевтични услуги за деца от отдалечени райони и малки градове. Например чрез Мобилни услуги за допълнителна подкрепа за личностно развитие – не само Регионални центрове да предоставят допълнителна подкрепа в детски градини и училища.
- Въвеждане на семейно – ориентиран подход в образователната, социалната и здравната система. Политика, насочена към стимулиране и осигуряване на възможности и предпоставки за родителите да се реализират на пазара на труда.
- Актуализиране на алгоритъм на взаимодействие между институциите в системата на предучилищното и училищното образование, дирекциите „Социално подпомагане” и доставчиците на социални услуги по отношение на подкрепа за личностното развитие на децата и учениците. Въпреки че съществува алгоритъм на взаимодействие между институциите в системата на предучилищното и училищното образование и дирекциите „Социално подпомагане” по отношение на подкрепа за личностното развитие на децата и учениците, е необходимо ревизирането му и изграждане на по-пълен и ефективен механизъм за ефективно сътрудничество между всички институции, занимаващи се с деца със специални потребности и техните семейства. Така ще се осигури приемственост между институциите при прехода на всяко дете от едно място на друго. Да осигури постоянна подкрепа за всяко дете през целия период на развитие. Така ще се намали и натовареността на родителите от това да предават информация и да търсят възможности за подкрепа. Това може да стане и чрез общ закон за детето, който да регулира и координира работата на социалното, здравното и социалното министерство в процеса на включващото образование. Могат да се създадат координиращи звена на регионално ниво, които да координират дейността на здравните, социални и образователни структури във връзка с диагностиката, информирането и насочването на децата със специални нужди към подходящите за тях здравни, социални и образователни услуги. Това може да е система включваща Регионални диагностични центрове към лечебни заведения, включващи медицински специалисти (психиатри, невролози, ортопеди и др.), психолози, логопеди, специални учители, физиотерапевти, ерготерапевти, социални работници.
- Повишаване на знанията и уменията на учителите в общообразователните детски градини и училища за работа с деца и ученици със специални образователни потребности. В същото време е нужно да се променят съществуващите нагласи, че работата с деца със СОП е високо експертна и трябва да се извършва от ресурсния учител или друг ресурсен специалист.
- Подобряване на ефективността на екипната работа в рамките на ЕПЛР ( Екип за подкрепа на личностното развитие на детето). Това ще забърза изготвянето на оценка възможностите и потребностите на детето и да има навременна подкрепа, без да се губи време. Да има реално участие на учителите от групата/класа, както и на родителите. Да имат повече време за обсъждане на случаи, съвместно изработване на планове за подкрепа, супервизии и интервизии и работа в екип.
- Периодично актуализиране на финансовото обезпечаване в образователната система, определено от единния разходен стандарт, който не покрива всички нужди от приобщаващо образование. Финансовото обезпечаване в образователната система, определено от единния разходен стандарт, не покрива всички нужди от приобщаващо образование. Това налага да се търсят допълнителни източници на финансиране. Липсват помощни средства и оборудване в класните стаи в които се обучават деца с двигателни затруднения например специализирани столове и масички.
- Ключови компетенции – подобно на стълбовете в исландското образование: грамотност, устойчивост, здраве и благополучие, демокрация и права на човека, равенство и творчество, да се разработят на достъпен език заложените в българската образователна система ключовите компетенции: езикова грамотност; комуникативна компетентност; математическа компетентност и компетентност в областта на природните науки, технологиите и инженерството; дигитална компетентност; лична компетентност, социална компетентност и компетентности за учене; гражданска компетентност; предприемаческа компетентност; компетентност за културно съзнание и изразяване. Сравнявайки основните стълбове на исландското образование и базовите компетенции в българското те съществено се различават. Едните са с фокус уменията за социално взаимодействие, а другите с приоритет познавателното развитие. Съотнесено към децата със СОП, така заложените компетенции не са постижими за голяма част от децата.
- Програми за отдих и почивка на децата със специални нужди и техните семейства в подходящи почивни бази с достъпна среда.
Форумът откри: Борислава Черкезова, изпълнителен директор на Фондация Карин дом, с презентации се включиха представителите на Карин дом: Николета Йончева, д-р по логопедия, Женислава Сапунджиева, директор „Услуги за деца и семейства“, Бистра Бончева, административен директор на Фондация Карин дом и социален работник.
В дискусията се включиха представители на: МТСП (Министерство на труда и социалната политика), РЦПППО-София (Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование), ЦСОП “Едуард Сеген”-София (Център за специална образователна подкрепа „Едуард Сеген“), представител на Нов Български Университет и консултант по РДИ (Ранна детска интервенция) на УНИЦЕФ, Асоциация Родители, Национална мрежа за децата, Софийски Университет, Фонд Активни граждани, Детска Градина “Иглика“, гр. Варна, родители на деца със специални нужди.
