„Неделният продавач на книги“ от Даниел Вълчев - #allistrend #allistrend

„Неделният продавач на книги“ от Даниел Вълчев

Преди няколко години Даниел Вълчев (когото познаваме повече от неговите публични изяви като министър на образованието и като декан на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”) се престраши да опита силите си и в литературата. След като имахме удоволствието да се потопим в неговите сборници с разкази „Осем и половина“ и „Разкази“, в книжарниците вече може да бъде открит и първия му роман.

„Неделният продавач на книги“ е книга, която трудно може да се представи с няколко изречения. По някакъв начин, това е книга за книгите, за онова, което прочетеното оставя у нас, и така участва в създаването и подреждането на нашата вътрешна лична библиотека.

По своя жанр „Неделният продавач на книги“ е роман. Фабулата е внимателно изградена около постепенното разкриване на една загадка – изчезването на брата на героя-разказвач. Липсващите книги от домашната библиотека се появяват една по една, събуждат различни спомени и водят героя през извивките на повествованието.

Образите са интересни, грижливо представени и развиващи се до самия край – приказлива съседка и нейната внучка тийнейджър, възрастен учител по математика, млада полицайка и малката й дъщеря, дете с аутизъм, православен свещеник, жена с необикновени способности в алианско село. И всичко това, пропито от тайнственото присъствие на безлик продавач на книги, който се появява само в неделите.

В книгата е забъркана една възбуждаща въображението смес от литература, наука, философия и случки от ежедневието – от Лермонтовия Печорин до уравненията на Курт Гьодел, от Умберто Еко до принципа на Хайзенберг и от Малкият принц до котката на Шрьодингер. Възвишеното и всекидневното, сериозното и ироничното, суровото и лиричното по един естествен начин се свързват в една точка – уважението към вечния обречен стремеж на човека да се съизмерва със своя Създател.

Тези, които са чели разказите на Даниел Вълчев, едва ли ще се учудят, че книгата се чете на един дъх. И, както може да се очаква, оставя елегантен и красив послевкус, който не бърза да те напусне.