Игралният филм „Сбогом, Джони“ разказва една завладяваща история за неизбежната битка между доброто и злото, която се случва в душите на хората. Той може да бъде гледан вече и в кината „Арена“ на „Александра филмс“, както и от „Форум филм“ из цялата страна. „Сбогом, Джони“ цели да накара всеки да се замисли за трудния баланс, който трябва да поддържа у самия себе си. Красотата идва от фактът, че изборът между тъмнината и светлината в душите ни е напълно свободен. Но заедно с тази свобода идва и пълната отговорност за нея.
Имаме удоволствието да разговаряме с креативният тандем, който създава „Сбогом, Джони“ само за 24 снимачни дни – режисьора Константин Буров и писателя и сценарист Марин Дамянов.
Какво лично ви прикова към книгата „Сбогом, Джони“, за да започнете работа по филма?
КОНСТАНТИН БУРОВ(КБ): Чудесно разработените образи, хуморът и темата – колко е важно човек да запази личното си пространство неприкосновено.
Какъв стил на режисура изисква филм като „Сбогом, Джони“ и защо?
КБ: Опитах се да смеся няколко жанра – филмът започва като драма, постепенно се превръща в трилър, а на финала се появяват и елементи на хорор – надявам се публиката да приеме това. Използвах повече дълги кадри и план – епизоди за максимално потапяне на зрителя в действието. Екшън и трилър сцените разкадровахме с много гледни точки и динамичен монтаж.
Какво може да ни разкажете за работата на целия екип върху филма и как това се отрази на финалния резултат?
КБ: Екипът беше основно от приятели, които същевременно са и големи професионалисти – това е единствената формула да се заснеме филм с нисък бюджет и в съкратени срокове.
Каква е ролята на режисьора в процеса на създаване на филма и как стила му е отразен в „Сбогом, Джони“?
МАРИН ДАМЯНОВ(МД): Режисьорът по принцип избира актьорите, избира и екипа, с който ще работи. Ако иска, пита сценариста дали актьорите са подходящи, ако не иска – сам решава. На практика режисьорът е автор на филма. Ако сценарият е добър и филмът е добър – заслугата е преди всичко на режисьора – той е избрал сценария, актьорите, оператора. Ако филмът е лош, вината е преди всичко на режисьора – да не се е хващал с този сценарий, с този бюджет, с тези актьори, с този оператор и звукар. Затова в киното режисьорът е най-уважавана фигура, но и това е най-трудната кинопрофесия. В киното – игрално и документално, режисьорът винаги работи по сценария – доближава го до себе си, до собствения си вкус, до актьорите и до постановъчните възможности. Ако сценарият не съвпада напълно с вкуса на режисьора, режисьорът има право да викне драматургични консултанти, които да помагат. В телевизионните сериали не е така – там водещата фигура е т.н. „криейтор“ на сериала, а режисьорът няма право на големи промени.
С какво филмовата адаптация се отличава от книгата и изначалната идея зад книгата?
МД: Киното е друг вид изкуство, и в тоя смисъл режисьорът е нещо като преводач – той превежда изречения в изображение и звук. Не знам някога една книга да е била („готов сценарий“, това е илюзия. Но идеите на литературната основа, на сценария, трябва да преминат и във филма. Вече в Националния филмов център има комисия, която проверява дали филмът съответства на сценария. При големи разминавания продуцентите могат да имат финансови проблеми при отчитането на филма.
В нашия филм режисьорът Буров компетентно и отговорно е пренесъл идеите на сценария „Сбогом, Джони“ в едноименния филм. Актьорите често импровизират, това е тяхно право и понякога – дори задължение. Но Буров е оставил във филма точно тези импровизации, които се вписват във филмовия разказ, образите и идеята. За съжаление, във филма на места се усеща как всичко е снимано по-бързо и по-евтино. Но при бюджета на този филм ми се струва истинско чудо, че имаме произведение, което носи емоции, вълнува, не доскучава. Екипът си е свършил работата, бих казал, по най-добрия начин, в рамките на реалните възможности тук и сега.
Какво беше най-голямото предизвикателство, пред което се изправихте при заснемането на филма и как го преодоляхте?
МД: Това е въпрос към режисьора.
КБ: Да остана верен на духа на романа. Надявам се, че го постигнахме, с неоценимата помощ на автора и сценариста Марин Дамянов.
Какъв беше процесът на заснемане на филма и как е бил приет от международната филмова общност?
КБ: Снимките протекоха леко и безпроблемно, в рамките на 24 снимачни дни. Основно смимахме в София, с една седмица снимки в района на язовир „Александър Стамболийски“. Филмът имаше няколко международни участия в Германия, Италия и Северна Македония, навсякъде бе приет много радушно.
Как и дали главното послание на филма може да повлияе на българската публика?
МД: Посланието? То не е директно формулирано, но бих могъл да го определя така:
Не се доверявайте на хората, които твърдят, че ще ви спасят, ще ви решат проблемите; че вие няма нужда да взимате решения, само трябва да се доверите и да сте послушни; често това е вратата, през която нахлува злото.
Какви са последствията от вземането на тежки морални решения в „Сбогом, Джони“ и как те влияят на развитието на сюжета?
МД: В кинодраматургията има един термин: „Грешен избор“; това не е грешка в житейския смисъл, но има нещо общо и с това. Грешният избор праща „героя“, (ние го наричаме „протагонист“ ) в ситуации, където проблемите нарастват, а изборите стават все по-трудни и тежки. За да ме разберете – понякога грешен избор е да се ожениш/омъжиш за човек с дефектен характер; понякога грешен избор е да искаш услуга от някой „кръстник“… Грешният избор на нашия протагонист Кранки е да потърси помощ от Джони. Това е все едно да живееш в една объркана и отчаяна Германия и да гласуваш за Хитлер, който ще ни спаси… Разликата е предимно в мащабите, озъбеният и налуден образ на злото е в голяма степен един и същи.
Какви са бъдещите ви проекти като режисьор и какъв е потенциалът на българското кино да бъде прието на международната филмова сцена?
КБ: Следващият ми проект е отново в жанра трилър. А българското кино последните години постигна доста успехи на престижни фестивали.
Кое е първото – вдъхновението или посланието?
МД: Понякога сценаристът усеща, че една история трябва да бъде разказана, че в нея има нещо важно за хората. Често нито сценаристът, нито режисьорът могат да формулират ясно посланието. Какво е посланието на „Хамлет“, или на „Ромео и Жулиета“? Съмнявам се, че и Шекспир е знаел точно. Изкуствоведи и киноведи ни обясняват посланието, но това няма голямо значение. Важното е дали един филм ще ни просълзи, трогне, разсмее, дали после ще си го спомняме и ще го препоръчаме на приятелите ни.
Дали съществува граница между изкуството имитиращо живота и живота, имитиращ изкуството?
КБ: Много тънка, понякога дори липсва такава.
„Сбогом, Джони“ е продуциран от „Доли Медия Студио“ с подкрепата на ИА „Национален Филмов Център“. Негов режисьор е Константин Буров, като историята е адаптирана от едноименния роман на сценариста Марин Дамянов. До този момент „Сбогом, Джони“ е участвал на българските фестивали „Златна роза“, „София Филм Фест“, „Аполония“, както и на международните в Котбус – Германия, KinEst Fest – Италия, Cinedays European Film Festival – Македония.
Напомняме, че може да гледате филма вече в кината „Арена“ на „Александра филмс“, както и от „Форум филм“ из цялата страна.
