Завръщането на дискретния лукс - #allistrend #allistrend

Завръщането на дискретния лукс

Уместно ли е точно сега да говорим за лукс? От известно време подготвям този пост, питайки се дали във време на изолация, несигурност и естествено струпан битовизъм, теми като тази биха били интересни.
Знаете ли, че според прогнозите, индустрията на лукса ще има по-скоро позитиви от кризата, защото:

  • обичайните потребители ще запазят нивата на покупки, но най-важното е, че:
  • ще бъдат привлечени нови клиенти от други сегменти, които ще преосмислят моделите на потребление в посока по-малко и по-качествено.

Доказано е, че във времена на несигурност ставаме все по-съзнателни за това как харчим времето и парите си. Всъщност, по подобие на рецесията от 2008г. , вече наблюдаваме едно завръщане към минимализма. Ако си спомняте, тогава настъпи краят на цяло десетилетие показен, пищен стил и дойде редът на изчистените дизайни на Céline  и на липсата на крещящи лога. Или, както вече знаем:

Концепцията за дискретния (тихия – б.a. quiet luxury) лукс назрява от няколко години. Скромен и извън прожекторите, това е луксът на познавачите – онези, които разбират, че удовлетворението невинаги се намира във високата цена и крещящото лого.

Разбира се, за тези над 10 години от тогава промяната е мащабна, тъй като вече голяма, защото обществото е така фрагментирано, че няма единен царуващ тренд (освен може би логоманията). С масовата дигитализация хората са все по-информирани и създават свои мини общности около дизайнери и марки с изразен, нишов почерк – като например спортните облекла на Nike,  разпознаваемата естетика на Rick Owens, Jil Sander, Margiela или около един от най-успешните от бизнес гледна точка луксозни брандове за мода – The Row.
Сериозна промяна е и фактът, че хората стават все по-чувствителни за темите, свързани с устойчивото и отговорно развитие и правене на бизнес. Всъщност днес,

There is no luxury without sustainability*